„Летящата крепост“ Б-17
Б-17 е най-известният американски бомбардировач през Втората международна война.
Въпреки, че по това време в американските Военновъздушни сили имало машини с подобни и по-добри характерности, точно B-17 заради надеждността и бойните си качества символизирал силата на американската авиация. Той получил неофициалното наименование „ летяща цитадела “.
Работата по основаването на бомбардировача, който по начало бил предопределен да ускори бреговата защита на Съединени американски щати, почнала през 1934 година, когато бил разгласен конкурс. Компанията „ Боинг “ в началото възнамерявала четиримоторен модел с изцяло железен планер, затворена кабина и прибиращо се шаси, в сходство с най-хубавите хрумвания на времето. Първият първообраз станал обществен през юли 1935 година, след което получил известния си прякор. Месец по-късно B-17 доста надминал моделите на конкурентни компании в проведените сравнителни тествания, като получил отлични шансове за държавна поръчка. Но в края на август същата година пробният пример, наименуван „ Модел 299 “, се разрушил и бил дисквалифициран.
Отличните механически характерности на самолета обаче не останали незабелязани от експертите и през януари 1936 година на Boeing било препоръчано да доработи B-17 и да показа 13 бомбардировача, които да се приготвят за серийно произвеждане.
Доработените екземпляри минали строга инспекция при различни условия и прелетели повече от 9000 километра за една година без обилни катастрофи и неизправности. Така „ Боинг “ получил стремежи контракт и машината с индекс Б-17 влезнала в серийно произвеждане. Бомбардировачът стартира да се създава всеобщо през юли 1939 г. Това траяло 6 години в Сиатъл, Бернбанк и Лонг Бийч. Били създадени общо 12 700 самолета от разнообразни модификации.
Б-17 се състои от 4 четири блока, като всеки е от 9 модула. Крилото му е съединено от 18 секции с решетка на главните странични детайли. Бомбардировачът е планиран с изцяло железен кил (вертикалната „ опашка “), а металната рамка на ръководещите плоскости е с платнено покритие.
Самолетът Б-17 се прочул с отличната си жизнеспособност – доста машини се завръщали на летищата при всевъзможни повреди, даже доста тежки. По множеството си характерности той доста превъзхождал своите съперници. Бойният му товар бил 7.5 тона, оптималното тегло при излитане – съвсем 30 тона. Пределният му военен радиус е 3219 км, което съответствува с данните на множеството му съперници. Но защитното му въоръжение се състои от 13 картечници диаметър 12,7 мм с боекомплект от 6380 патрона. Самолетът можел да носи бомбен товар до 7900 кг, но такава практическа потребност възниквала рядко. Обикновено тежестта на бомбите било приблизително към 2300 кг. В бомбения отсек можело да се поставят два спомагателни резервоара за гориво, с цел да се усили оптималният военен радиус.
Отначало за лична отбрана Б-17 имал единствено 4 картечници. Сред преимуществата му била и тяхната далекобойност – към 1 км против 400 м на изтребителите. Самолетът бил изключително уязвим отпред, само че тази посока създавала огромни компликации и за съперника по време на атаката – времето за пукотевица не надвишавало две секунди.
Летящите замъци B-17 от 398-а бомбардировъчна група, летящи на бомбардировъчна задача до Ноймюнстер, Германия, на 13 април 1945 година Снимка: Уикипедия
Опитът посочил, че множеството бомбардировачи били сваляни заради неналичието на огнева отбрана. Затова главната тактичност при потреблението на тези самолети предвиждала шахматен строй, което осигурявало оптималната сигурност – само че пък създавало компликации за отбягване на противовъздушния огън. Доста Б-17 били свалени, до момента в който не им придали изтребително прикритие.
Екипажът се състоял от пълководец, втори водач, щурман – който по едно и също време управлявал една носова картечница, бомбардир – отговарящ за втората носова картечница, борд-инженер – съчетаващ главните си функционалности с ръководство на горната картечница, стрелец-радист, стрелец на долната картечница, ляв и десен странични картечари, стрелец на задната картечница.
През 1942 година, след появяването на усъвършенствани модификации, Б-17 се показал добре в операциите на японския фронт. През 1943 година бомбардировачите сполучливо се употребявали при нападения против Германия. Отначало имало огромни загуби, само че откакто почнали да изпращат изтребители, провалите спаднали до не повече от 11 на 200 самолета.
„ Летящи замъци “ също са употребявани за бомбардировки на София и други български градове по време на войната.
